Кой знае, може и да не е нужно?! След толкова написано и казано за тях! И за тяхната непреходност, и като явление, и като стойност...........................................................................   
           Сипвам си чаша...

Тя си оставаше непозната, но всеки ден ми се откриваше по някоя дребна чертичка от нейното същество и аз постоянно поправях и допълвах мъглявото изображение, което   носех   у   себе  си.
......-Какво искаш? – казваше тя. – ...

Забелязвам, че хората все по-често умират. Може да звучи тъпо, но е така. Навремето не помня някой наоколо да умираше. Смъртта наистина не подлежеше на съмнение, след като баща ми бе умрял и вече не изглеждаше само като абстрактен факт, ...