Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2014 13:00 - На чаша коняк с Лил...
Автор: manfredman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1665 Коментари: 0 Гласове:
2



С моя близка приятелка, преди около две седмици вечеряхме в „Конфети”, пихме коняк, отдавна си бяхме обещали и обсъждайки различни теми стигнахме до филма „Нимфоманка” на Ларс фон Триер, а от там и до еротиката и порнографията в изкуството. Сетих се за този разговор, когато видях че на стената на една нейна страница във ФБ е постнала „40  правила на любовта” – избрано от роман на една известна писателка.

Сексуализацията на съвременното общество е съпроводена с еротизация на изкуството...

Когато се говори за еротични представи, чувства, вкусове, сънища, фантазии, очевидно се имат пред вид явления, свързани в една или друга степен със сексуалността, но спадащи не към областта на физиологията, а на психиката. Затова, ако трябва да се даде някаква най-обща формулировка на еротизма, би трябвало, струва ми се да го определим като о т р а ж е н и е    на    с е к с у а л н и т е  п о р и в и    в    с ф е р а т а   на   п с и х и к а т а. С това определение под еротизъм в областта на изкуството разбирам всички образи, както и емоции, свързани пряко или косвено със сексуалното влечение.

 Така формулиран еротизмът не би могъл да се противопостави на порнографията по простата причина, че самата порнография се включва в понятието еротизъм. Но ако всяка порнография е проява на еротизма, то не всеки елемент на еротизма е непременно порнография. С други думи проявите на еротизма в изкуството могат да бъдат твърде различни не само като форма на изява, но и като човешко съдържание. Елементът на еротика в дадено произведение може да се оцени както от естетическа, така и от нравствена гледна точка, само ако се разглежда като част от цялостната структура на творбата, т.е. в сложната си взаимозависимост с с останалите елементи на съдържание и форма.

Някои автори от типа на Триер защитават тезата, че еротизмът е убежище в автентичното, „стремеж да се улови последната реалност, която ни остава, защото в нашия дигитален свят ние сме заобиколени от вторични реалности, където сетивността е напълно погубена”.

Породено и предопределено от особеностите на обществената действителност, изкуството, както е известно, на свой ред въздейства върху нея в една или друга насока. Без да са първопричина и главни виновници за състоянието на нравите, творците , в стремежа си да оправдаят порнографията пускат в ход  два  основни аргумента: принципът за „творческата свобода” и принципът за „художествената специфика”.  Идеята е, че еротизмът представлява сърцевината на всяко дълбоко художествено откритие, че той е присъствал, присъства и винаги ще присъства в изкуството, защото е една от същностните му черти. Този аргумент се доказва обикновено с исторически справки и с учението на Фройд.

Известно е, че в резултат на паралелно изследване на психиката на първобитния човек и тая на невротика Фройд открива определено сходство между тях, като го обяснява с теорията, че неврозата представлява регресия към примитивния стадий на душевност. Един от елементите на това сходство, според Фройд е „вярата във всемогъществото на мисълта”, с която вяра са свързани особеностите на магизма. Макар тая вяра да не е присъща на съвременния човек, тя продължава да съществува по мнението на Фройд в сферата на изкуството;

„Има една единствена област, където всемогъществото на мисълта се е запазило чак до нашата култура; това е областта на изкуството. Само в изкуството се случва един човек, изгарян от копнежи, да се заеме да прави нещо, което да наподобява задоволяването им, и тая игра благодарение на артистичната илюзия, да предизвиква чувствени реакции, каквито би предизвикало реалното задоволяване. С пълно право се говори за магията на изкуството и се сравнява художникът с магьосника.”

Това, което Фройд ни представя за атавизъм на магическо мислене в същност е просто една от особеностите на образното мислене и е много вероятно създаването на визуални и словесни изображения да се осъществяват и в резултат на посочените от Фройд подбуди. Очевидно е че тъкмо подобни подбуди на илюзорно „задоволяване” лежат в основата на голяма част от продукцията на еротизма.

Тук за момент се връщам на вчерашния ни разговор с Л. По повод „40 правила на любовта”, защото в един от късните си трудове Фройд казва:

„ЛИБИДО е термин, зает от теорията на чувствеността. Ние обозначаваме така стремежите, свързани с явления, които обобщаваме с думата ЛЮБОВ. Сърцевината на това, което наричаме любов, е съставена естествено от това, което обикновено е познато като любов, и което е възпято от поетите, сиреч от сексуалната любов, чиито последен предел се състои в сексуалната връзка. Но ние не изключваме всички други разновидности на любовта, такива, като любовта към самия себе си, любовта, която изпитва човек към родителите си и децата, приятелството, обичта към хората изобщо, както не изключваме и привързаността към конкретни предмети и към абстрактни идеи”

Фройд никъде не разглежда индивида само като субект, движен единствено от инстинктивните си желания за удоволствие и стремящ се просто да задоволи тия желания по реален или въображаем начин.Възприемайки човешката душевност в нейната противоречивост Фройд не само отбелязва в нея три различни слоя (То – сиреч несъзнателното; Аз – т.е. съзнателното; Свръх – аз – или банално казано, съвестта), но и посочва сложното взаимоотношение между тия слоеве. Наред с това, като издига за първична движеща сила на душевността принципа на удоволствието, той уточнява, че с постепенното развитие на детето и при постоянното му сблъскване с околната среда възниква и един втори принцип – принципът на реалността. Фантазията, според Фройд не е съобразена с принципа на реалността, а само с принципа на удоволствието, но тъкмо затова и удоволствието, което получаваме от нея, е въображаемо, а не действително. С други думи, фантазията представлява илюзорно разрешение на противоречието между двата принципа.

.....Както се вижда Фройд не свежда механиката на човешката душевност единствено до действието на принципа на удоволствието. Нещо повече, той категорично изтъква наличието на различен род влечения у човека и съществуването на „по-тясна връзка, от една страна, между половото влечение и фантазията, от друга между влечението на личното Аз и дейността на съзнанието”.

.... Най-накрая Фройд подчертава, че натрупаната и подтисната в сферата на несъзнателното енергия може да намери отдушник не само в реалното или илюзорно задоволяване на инстинктите, а и чрез т.нар. „сюблимация”, сиреч чрез превъплащаване на инстинктивните пориви в прояви от съвсем друг род, в духовно, научно или артистично творчество.

Така че, намирам, че Фройд е твърде далеч от образа на апостол на „сексуалната революция”, какъвто се опитват да ни го представят.

...Що се касае до еротизма, той може да бъде внушение, намек, очакване, дори натрапчива идея, да се стреми да издигне на висотата на духа удоволствието, което любовта предназначава за сетивата....

.....

....Христос по евангелското предание се ражда от „непорочното зачатие” на Мария, за да се разграничи от обикновените хора, които са рожби на „греха”, защото църковната догма дамгосва плътската любов, но същата тази Мария третирана от църквата като грешница, изкусителка, се явява в произведенията на ренесансовите майстори в целия блясък на женската си красота и в цялото богатство на човешката си чувствителност. Художниците без свян разкриват своето възхищение и своето влечение към нея, не като към инертен инструмент за удоволствие, а като към живо същество, чиято физическа хубост е материализация на една прекрасна душевност.

И „Мария Магдалена” на Тициан въпреки религиозното название, с пръснатите по раменете коси и молитвено вдигнатия нагоре поглед не изглежда по-целомъдрена от „Венера пред огледалото” на същия този Тициан. Нещо повече, тия коси, които в същност не прикриват нищо от от цъфтящата плът, и тоя поглед, изпълнен не с набожност, а с чувствен екстаз, излъчват по-силен еротизъм от спокойната Венера, съзерцаваща себе си вместо видението на някакъв божествен любовник....

 

 

Разрушението на всички сексуални „табу” е естествен резултат от революцията на нравите в едно общество, където свободата на индивида е основен принцип, а непреодолимият прогрес на  науката и особеностите на „дигитализираната” ера са довели до демистификацията на явленията, които са се смятали някога за съкровена тайна на битието, а днес се оказват просто физиология....

....Казах на Л., че „Нимфоманка” изобщо не ми хареса, и че няма смисъл да го гледа, после пихме коняк...................................

 





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: manfredman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 269217
Постинги: 303
Коментари: 167
Гласове: 259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031