Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2015 23:45 - Страх....2
Автор: manfredman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1237 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 29.05.2015 10:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В съвременните блокбастъри на Холивуд, наситени най-вече с персонажи от комиксите, цари насилие, страх и ужас. Наскоро гледах един филм на Спилбърг, в същност първия филм на големия режисьор. Лаконизма на изразните средства и изключителния драматизъм говорят за това, че творци с по-малък опит могат с помощта на едно единствено средство да  да изпреварят големите виртуози: предимството да мислят повече за мнението на сериозния зрител, отколкото за стандартните изисквания на продуцента.

Ще си позволя да разкажа този филм, който без да представлява някакъв изключителен шедьовър, е  интересен пример за смислена модерна интерпретация на ужаса.

Филма се нарича „Дуел” и в него става дума за дуел от доста странно естество и в съвсем съвременен стил.

Търговският пътник Дейвид е предприел едно от обичайните си делови пътувания по шосетата на Калифорния с новичката си червена кола. Той настига някакъв огромен  стар камион – цистерна, носещ надпис „огнеопасно” и изпускащ облаци изгорели газове, които просто задавят героя. Дейвид прави опит да задмине бълващото дим чудовище, но то не му дава път. Най-сетне при едно разширение на шосето  червеното купе успява да задмине ръждивата таратайка.

Малко по-късно обаче допотопната грамада набира скорост, задминава колата и отново обгръща героя в облак дим.  Мирният гражданин започва да се нервира. Той се опитва да излезе пред цистерната, но тя съвсем нагло му отнема тази възможност, като се движи в зигзаг и блокира шосето. Мирният гражданин, вече вбесен, скандира негодуванието си върху клаксона, но това не дава ефект.

Най-сетне от кабината на камиона се показва една ръка, правеща великодушно и лениво знак „минавай”! Героят машинално излиза в лявото платно и в тоя миг вижда, че по тясното шосе право срещу него лети кола. Той едва успява да се прибере зад камиона и да избегне за част от секундата сблъсъка. „Това е немислимо” – мърмори на себе си Дейвид – „Той ми даде път с явното намерение да ме убие”

И деулът продължава все по-безпощаден, и това всъщност съвсем не е дуел, а серия покушения от страна на невидимия шофьор в камиона срещу пътника  в червената кола и серия опити от страна на пътника да спаси кожата си......

....И деулът продължава. Макар паниката все повече да размътва разума на героя, той се стреми да измисли някакво средство за спасение, измисля какви ли не хитрости, но напразно, ръждивата грамада го преследва като някаква фатална заплаха и ние сме убедени, че ако тази заплаха все още не се превръща в гибел, то е само поради садистичното желание на невидимия шофьор да продължи агонията на противника си възможно най-дълго, да го измъчи и омаломощи докрай, преди да го ликвидира....

...Новичката червена кола се е превърнала постепенно в изтърбушена, обляна в кал развалина, символизираща сякаш физическата и нервна разруха на собственика си. Но тая развалина продължава упорито да пъпли и да залита по някакъв периферен планински път, свива в едно отклонение и в тоя миг героят светкавично осъзнава две неща: цистерната отзад почти го настига, а отклонението отпред не води за никъде или по-точно свършва пред една пропаст. Колата е вече само на три метра от пропастта, когато Дейвид изскача и оставя купето да продължи пътя си в бездната. И то продължава,  следвано от камиона, и ние виждаме ръждивата желязна грамада да рухва в празното и с тежък грохот да се разбива, в скалистото дъно на дълбоката урва сред облаци дим и прах, избухващи като някаква заключителна експлозия на възмездието.....

 

При цялата си реалистична конкретност и делничност на изображението „Дуел” съдържа в себе си

дребният битов случай – съперничеството за първенство по пътищата, познато на всеки шофьор, който тук е развит и издигнат до синтез на безпричинната или почти безпричинна човешка злоба, преминаваща в жажда за унищожение.......

 

Не случайно героят – а заедно с него и зрителя – чак до края на филма не успява да види лицето на човека от камиона. Така заплахата на огромната цистерна  прераства в анонимна заплаха, превръща се в символ на бруталното насилие, което дебне всекиго в един свят на насилието, създаден от хора, в чиято съкровена същност винаги се таи насилието.

И макар че филмът е създаден според един доста разпространен модел: малък и обикновен житейски факт се развива и хиперболизира до степента на абсурд, той съдържа в себе си една правдива идея, която никъде не е изречена или пряко илюстрирана, но до която внимателният зрител неминуемо ще стигне дори само по пътя на простата логика, третирана с такова пренебрежение от Алфред Хичкок.  Защото при всички тия мъчителни перипетии на двубоя и при целия страх, изживян от нещастния Дейвид, публиката не може да не се запита: „А за какъв дявол тоя нещастник продължава пътя си, а не свие чисто и просто назад?” Да, това наистина изглежда най-лекото, а в известни моменти и единственото разумно решение. И все пак героят не завива назад. Той търси всевъзможни начини да се изплъзне, той трепери от страх, той понякога дори замръзва от ужас, но въпреки това нито за миг не си помисля за най-радикалното решение. Защото това не е решение, а капитулация. И той упорства – дори това упорство да се струва някому глупаво и смешно – и така с упорството си доживява до щастливия епилог, който представлява  победа на правдата над злото, както при всяка умна човешка приказка.

 

И работата съвсем не е в това, че гледайки този филм, изживяваме една тежка драма. Софокъл, Шекспир и Достоевски са раздипляли и по-тежки драми. Работата е там, че преживения ужас е лишен от всякакъв валиден човешки и художествен смисъл. Също като в готическите романи на ужаса.....

Французите казват че:  „Реалността надхвърля измислицата”........

....Все още ние спим спокойно.......Защото София, Бургас, Созопол са далеч от територията на Сирия, Ирак, Либия, далеч от териториите, контролирани от „Ислямска държава”.....

 

...Ние все още спим спокойно защото сме далеч от Палестина, Израел, Йемен.....

 

....Ние все още спим спокойно, защото сме далеч от Източна Украйна........

 

И изследването на страшното и ужасното не могат да бъдат художествено оправдани. Независимо дали ще ги открием в личния бит, в една по-широка социална среда или в обхвата на историческата драма, тия елементи на заплаха могат да получат проникновена интерпретация, само ако ги разглеждаме вън от рамките или, ако щете вън от ковчега на един безвъзвратно мъртъв жанр – мрачния жанр на СТРАХ........

 

P.S   Надявам се, че в Созопол всичко е спокойно......Gerry.................





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Да. . . Надяваме се. . . Все още. . .
29.05.2015 00:25
Да... Надяваме се... Все още... / Този филм съм гледала много отдавна и наистина бях впечатлена. Много е иносказателен. Не се отнася само за движението по пътищата.../
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: manfredman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 269224
Постинги: 303
Коментари: 167
Гласове: 259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031