В ресторанта на хотела има полска вечер. Масите около басейна са пълни  и по тях вече се мъдрят бутилки „Джони Уокър” и „Финландия”. Дамите са облечени в разкошни вечерни тоалети, а по-голямата част от мъжете са с дълги панталони и ризи.

Висок, симпатичен поляк взема микрофона и обявява, че ще изпее една от любимите му песни „Хотел Калифорния” на „Ийгълс”. Думите му са придружени с радостни ръкопляскания, в които се включвам и аз.

Тъй като не съм на „Ол инклузив”, си поръчвам бутилка бяло вино и след дълги консултации с келнера на масата ми се появява бутилка „Совиньон блан”, чаша, извадена от фризера и купичка с лед.

Не броя двете полякини, които на някакъв особен английски се осведомяват, че не чакам никого и се разполагат на моята маса.

Още не са заглъхнали ръкоплясканията, когато човекът на сцената запява „Май  уей” на Франк Синатра. Песента е написана от Пол Анка за Синатра и е една от любимите ми песни, и любима песен на бившата ми........

-          Струваше ми се, че се люшкам нейде между живота и смъртта   - казва едната полякиня. – Но май, че се бях приближила повече към смъртта.

-          Всеки е имал подобни преживявания – казвам успокоително.

-          Е, да, но да умреш от едно прозаично изгаряне......

-          Нима има значение от какво ще умреш? – казва другата полякиня. По-важното е за какво живееш.

-          -А нима ти си се замисляла за какво живееш? – пита първата.

-          Кой не е мислил? – включвам се отново.

-          И сте убеден, че вървите към своята цел?

-          Съвсем не. Убеден съм, че се движа по течението. Също като вас, когато сте се люшкали между живота и смъртта.

-          Не разбирам....-произнася полугласно жената.

-          Не разбирате, че между многото житейски цели може да има и такива, които са безнадеждно рухнали?

-          А. Това го разбирам......

-          Значи се изяснихме....

-          Значи и вие сте като мене.

-          В какъв смисъл?

-          В смисъл на рухналата цел. Не знам каква е била точно вашата, обаче излиза, че и вие сте като мене.

-          Смятам, че сте още твърде млада за да се причислявате към категорията на корабокрушенците.

-          Млада за какво? За да стана нечия съпруга. Или за да бъда поп звезда?........

Не искам да споря с красиви полякини. Прибирам се в стаята си и отварям широко балконската врата. Знам, че в този случай климатикът няма да работи.

Вземам леден душ, излизам на балкона, отварям си бутилка бира и се наслаждавам на нощта.....и на песента на цикадите.......