Хей ти, тъмнина, бъди моя възглавница!
Поеми главата ми и ме приспи, в студенината
на твоята сянка, и в тишината на твоите дълбини.

Тъмнина, не ми позволявай да копнея за
нещата, които не мога да видя и скрий от мен 
това, което не мога да бъда.

Хей ти, тъмнина, бъди ми одеяло!
Покрий ме с безкрайна нощ.
Отнеси далеч болката ми от познанието.
Напълни празнотата ми със светлина.
Моля те направи го сега.....

Хей ти, тъмнина, дълга и самотна,
денят ли ме доведе до теб?
Почувствах острието на тъгата,
опознах дълбините на страха.


Тъмнина, тъмнина, бъди моя възглавница,
остави ме да спя в твоята студена сянка
и в тишината на твоите дълбини...........