Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11 12:11 - Картина от една изложба....
Автор: manfredman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3184 Коментари: 6 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

  Събота, сънен и дъждовен следобед. Шляя се по улиците в центъра и минавайки покрай „Галерията” на Милена и Мария решавам да изпия едно питие при тях. В „Галерията” има някаква изложба на млада художничка. Минавам бегло покрай картините и погледа ми е привлечен от картина с етикетче прикрепено към рамката, от което научавам, че картината се казва „Салът  на Галатея”, и  изобразява група корабокрушенци от потъналия кораб  „Галатея”, люшкащи се по каприза на съдбата сред безбрежното море.

Но както аз обичам да поставям моите идиотски въпроси, така и художничката е поставила един въпрос, за да придаде по-голямо напрежение на ситуацията.  Въпросът е изразен в един кораб, появил се далеч на хоризонта, един бял кораб, символизиращ възможното и невъзможното избавление, и към който са устремени погледите и надеждите на корабокрушенците.

Впрочем не на всички. Част от нещастниците са се струпали в единия край на сала, като протягат с копнеж ръце или развяват ризите си, за да привлекат  върху себе си вниманието на хората от кораба. Но друга част от пасажерите са значително по-апатични и някои дори са извърнати с гръб към светлото видение на хоризонта, а трета част – проснати върху дъските на сала – вече са напълно вън от играта, мъртви или агонизиращи.

Цветовете са мрачни и унили, и изобщо това не е каптина, която човек би се решил да постави в хола си, за да му вдъхва бодрост и оптимизъм. Обаче, както казва Милена, всички филми не могат да бъдат за любов.

Чудесна картина, само дето ми се струва, че художничката си е направила една доста жестока шега и с оптимистите на сала, и с тези сред публиката. Защото достатъчно е да се разгледа по-внимателно картината, за да се разбере епилога; този бял кораб на надеждата не е никакво спасение, а само трагичен мираж. Той е толкова неизмеримо далече – една бяла точка върху бурния хоризонт, - че да няма никаква надежда нещастниците да бъдат забелязани и спасени.....

Сядам на бара, Милена ми налива чаша коняк и виждайки, че съм омърлушен пуска музика. Отпивам глътка истински коняк и слушам „Да те имам тук” на Ана Татанджело. .....

Навън ръми и небето се е спуснало съвсем ниско над покривите, едно глухо оловно небе, но не бурно, а мъртво, напомнящо ми на една друга картина, която все още виси на стената в къщата на дядо ми, която изобразява малък остров състоящ се от отвесни скали и тъжни високи кипариси, а в скалите са пробити прозорци....

Крача по „Раковска” и в главата ми се въртят мисли за меланхолични дървета, сънни води и сиви мъгли на хоризонта, а дъждът постепенно се превръща в гъст поток от мокри капки и студ..................

Събота, сънен и дъждовен следобед.............................




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Защо не си купихте тази картина?
13.11 14:07
Хармонира с Вашите възгледи.
цитирай
2. manfredman - Благодаря за коментара.
13.11 15:43
Не съм достатъчно богат за да колекционирам картини. Имам няколко репродукции като "Кошница с плодове" на Караваджо и "Слънчогледи" на Ван Гог, и три авторски картини на мои приятели. А и цените на тази художничка бяха доста високи...
Поздрави!
цитирай
3. saankii - каква ..покупка,хей..
13.11 17:48
rosiela написа:
Хармонира с Вашите възгледи.


попийте емоцията на автора,един..Джером Джером в блоговите поля.
ник,поздрави,пак зачезна,френд..
нова любов,надявам се
с усмивка
/ джулс
цитирай
4. troina - нечувана селяния, резилио..недей така, на П-ва сме
13.11 19:50
1. rosiela - Защо не си купихте тази картина?
цитирай
5. karamelita - Като чета за тази картина, си спо...
14.11 13:01
Като чета за тази картина,си спомням известната картина"Салът на Медуза" от Теодор Жерико - един от представителите на Романтизма - стил,който обожавам,от която е взаимствано заглавието навярно и образите...Тази картина наистина е впечатляваща,не зная как изглежда плагиата,но може би е добър,щом е впечатлил автора...Има моменти,в живота на човек, когато се чувства на сал сред бушуващи вълни и чака Божията милост да оцелее...Понякога това се случва!Вчера срещнах една приятелка,чийто живот мина през много тежък период,но този период беше отминал, оживяла,тя и сина и и сега вече са добре...Човек винаги трябва да се надява и да се бори. С мен се случи да се загубя във Виена,не знаех немски,но се борих до последно и се спасих - прибрах се в къщи благополучно!Бог ми прати една стара женица,която знаеше френски,иначе тяхната полиция не говори никакъв друг език освен немски...направо бях умряла без нея!Бях с 5 евро в джоба.Препоръка - носете винаги карта със себе си и адреса на хотела,в който е отседнала групата ви!И не гледайте и снимайте прекалено много ако екскурзоводът ви бърза като хала напред...
цитирай
6. manfredman - Адрес и телефон на хотела...и телефон на екскурзовода....
14.11 14:08
Човек, особено ако е на групова екскурзия, трябва задължително да има адреса на хотела и телефона на екскурзовода. Относно картината....виждал съм картината на Жерико в Лувър. Спомням си, че беше в една зала, в която имаше много картини на Дьолакроа и аз бях силно впечатлен от "Свободата води народа", и не съм обърнал достатъчно внимание на други картини, поради липса на време, Лувър е огромен. Възможно е заглавието и сюжета да са взаимствани, но все пак ми се струва, че има доста различия в двете картини...Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: manfredman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 112675
Постинги: 256
Коментари: 145
Гласове: 179
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930