Неапол ме удиви с контрастите си. Тесни клаустрофобични улици, стари сгради с олющени фасади и висящо от балконите пране съжителстват  с дворци, замъци и петзвездни хотели. Градът е по-известен с престъпността си, отколкото с историята си. Тук мафията контролира всичко. В центъра, на сто метра един от друг са разположени карабинери с автомати.   Първата „атракция”, с която се сблъсках в Неапол беше  трафика.  Шофирането по неаполитанските улици е изпитание на нервите. В мрежата от тесни и стръмни улички, по които и една кола минава трудно, движението не е еднопосочно, и може би поради този факт не видях нито една неударена или неожулена кола в града.  Движейки се по големите улици, виждаш летящи от двете ти страни мотори, промушващи се отвсякъде пешеходци, безразборно паркирали автомобили, които пречат на движението и разбира се никой  не спазва никакви правила. Относно светофарите италианците казват: „червеното си е само мое, а зеленото е на всички”. В града навигацията е безполезна, а места за паркиране на практика няма.

Задръствания, шум, непрекъснато говорещи и жестикулиращи италианци, потоци от туристи, въоръжени с „Канони” и „Никони”, снимащи непрекъснато, всичко неподвижно и всичко, което се движи, клаксони, улични музиканти, просяци, стари крепостни стени, „Ситито” проектирано от японски архитекти, уникални гледки към Неаполитанския залив, кафенето „Гамбринус”, където са снимани сцени от филма „Виж Неапол и умри”, галерия „Умберто” почти копие на галерия „Виктор Емануил” в Милано, пица, пица, пица......най-вкусния сладолед, страхотно кафе от една глътка, и още безброй неща...........това е Неапол........

.....Ядохме пици. Няма как да не ядеш пица в Неапол. Все едно да си във Виена и да не опиташ виенски шницел.....

....Казват, че трябва да си луд, за да отидеш в Неапол..............защото може да се влюбиш в този невероятен град, където е изобретена пицата „Маргерита”....