Слизам от метрото, а тя се качва. Искам да и кажа нещо, нещо, което да я накара да се върне при мен......

Чаках лятото, а дойде есента. Прибирам се у дома, а там вали дъжд.

Излизам навън, под дъжда и крача в локвите...................

Чакам утрешния ден, всеки ден чакам утрешния ден. Гледам през прозореца, скрил очите си зад щорите.

А някога в очите ни се раждаше зората и умираше нощта.

В нашите очи имаше звездна нощ и изгубен рай...........

Сега в очите ни има затворена врата. Искаме да пием, но няма вода, искаме светлина, но няма звезди, искаме да пеем, но няма думи за песен, искаме да спим, но сън не ни лови.

Какво ни е нужно?........Имаме избор.......