Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11 16:07 - Оставям те, защото тук става нещо странно
Автор: manfredman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 128 Коментари: 1 Гласове:
5



 Репликата, която използваме за заглавие на настоящия материал, е от романа „Вест за едно отвличане“. Това са думи на Пабло Ескобар, казани на сина му по телефона в момента, в който двайсет и трима специални агенти под прикритие, облечени цивилно, вече са завзели къщата, където се укрива наркобосът, и насилват вратата на втория етаж. Според Гарсия Маркес, а той знае как да направи истинско журналистическо разследване, това са и последните думи на Пабло Ескобар въобще.

Този документално-художествен роман е една голяма торта за всички любители на криминалната литература и на Габриел Гарсия Маркес. Разбира се, имаме предвид торта като хубава литература, иначе тортата е доста напрегната и зловеща. Авторът не започва с излишни описания, а само с най-необходимото – час, кола, маршрут, пътници. Първото отвличане е още на втората страница. Похитени са Маруха Пачон, известна журналистка и директорка на „Фосине“, държавната Компания за развитие на кинематографията, и нейната зълва и лична асистентка Беатрис.

Не е възможно да се направи кратко и съдържателно резюме на това произведение. Първо, е голямо, второ, има много събития, и трето, има много действащи лица. Да, героите, освен основните няколко, са значително повече от тези в „Сто години самота“, но са различни и с различни имена.

По едно време, когато работата по книгата беше вече привършена, си казахме за преводачката Емилия Юлзари: „Боже, как го е превеждала това нещо – толкова много действащи лица! И да внимава да не ги обърка, и също да са написани еднакво навсякъде.“ Беше възхищение. Справила се е блестящо, както и с целия превод. Емилия Юлзари превежда чудесно и съвсем по наш вкус – точно каквото пише, но на хубав български език. Никога не използва дописвания и пояснителни вметки, нито се отклонява от текста. Каквото пише авторът, това пише и тя на български. Както сама е завършила последното изречение от послеслова: „Така да се каже, рутинен преводачески труд.“ От нея читателят получава оригиналното произведение, на собствения си език, но най-важното – заедно с оригиналния стил на автора. А както знаем, един автор е преди всичко неговият стил.

Във „Вест за едно отвличане“ има и от характерния Маркесов хумор, който разведрява напрегнатото действие в зловещата торта. Ето два примера.

„За него войната срещу наркотрафика се бе превърнала в личен двубой с Пабло Ескобар, но не на живот, а на смърт. И това бе взаимно. Наркобаронът бе използвал две хиляди и шестстотин килограма динамит за две последователни покушения срещу него: най-високата чест, оказвана някога от Ескобар на негов враг. И в двата случая Маса Маркес бе останал невредим и го приписваше на закрилата на Божия Младенец. На същия Младенец, на когото и Ескобар приписваше чудото, че Маса Маркес още не беше успял да го ликвидира.“

„[Вратата] изглеждаше лесна за отваряне и за бягство, но я пазеше немска овчарка с неподкупен вид.“

От днес, 11 ноември, понеделник, романът ще може да бъде купен в книжарниците от всички почитатели на Гарсия Маркес и на този литературен жанр.

Както винаги: твърда корица с подписа на автора, лакирана обложка, плътна кремава хартия и ласе за отбелязване на страниците. 336 страници. Цена 24.00 лева."

Приятно четене




Гласувай:
5
0



Предишен постинг

1. krumbelosvet - Дано се сетя
11.11 16:17
да купя книгата, когато излизам из града.
Благодаря за постинга.
Поздравления.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: manfredman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 161645
Постинги: 278
Коментари: 152
Гласове: 196
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031