Постинг
30.01.2020 15:30 -
Коридор на шока
Четох един роман, който не знам откъде се взе в моята библиотека, и който за съжаление не е преведен на български.....Тъй като силно ме впечатли, ще си позволя да го преразкажа накратко.
Героят Джони Барет е журналист, жадуващ да получи "Пулицър". Той е решил да извърши рискована постъпка, която ще му позволи да направи сензационно вестникарско разкритие и в същото време да напише сериозно литературно произведение. В една психиатрична клиника е извършено убийство. Убиецът обаче не може да бъде открит, тъй като единствените свидетели на престъплението са били трима душувноболни, от които полицията не успява да измъкне никакви показания. Журналистът симулирайки душевно разстройство, се вмъква в клиниката, за да установи самоличността на злосторника.
Така, още след пролога на романа ние попадаме заедно с героя в тежката трудно поносима атмосфера на една психиатрична клиника, между психопати от всякакъв вид. "Коридор на шока", или както тук го наричат "Улицата" е дългият коридор, по който пациентите се разхождат и който води до помещението за електрошокове. Тук протича и по-голямата част от действието. Журналистът трябва да изтърпи и ужасната терапия на електрошоковете, и съжителството с маниаци от всякакъв вид, и сцените на истерия и насилие, на които сам той става жертва, когато попаднал в женското отделение, едва не бива разкъсан от глутница нимфоманки. Но той понася всичко това и следва предначертаната цел.
Психопатите присъствали на убийството, са един войник,участвал във войната в Корея, един негър, студент, и един виден физик, лауреат на Нобелова награда. В тия трима герои автора ни предава три от аспектите на насилието - военщината, расизма и милитаризацията на науката, поставена в служба на налудничави планове за агресия.
Доведен до умопомрачение бившият боец си въобразява, че е настоящ генерал и постоянното му занимание в клиниката е да подготвя атаки срещу въображаемия враг.
Душевната болест на негъра Трент е резултат от расисткия кошмар, от униженията, заплахите и побоищата, превърнали се в непоносимо ежедневие....
И тук ние виждаме студента самоидентиицирал се с палачите си, да носи голям плакат с надпис "Негрите да вървят у дома си!" и да крещи "Америка - за американците! Да хвърляме камъни и бомби по негрите!"
Физикът д-р Боден е работил продължително време над атомната и водородната бомба, докато загубва равновесие от постоянно преследващата го мисъл за изтреблението на хората в планетарен мащаб......
Следвайки плана си, журналистът последователно се сближава с всеки от тримата пациенти, навлиза във всяка една от тия драми, и в още много други, които му се разкриват мимоходом, докато най-сетне открива, че убиецът е един от болничните пазачи. Но Джони не е могъл да мине безнаказано през всички тия психологически травми, той сам загубва душевното си равновесие.
Малко преди епилога ние виждаме героя, седнал заедно с един друг пациент в коридора - улица и напразно опитващ се да си спомни неотдавна узнатото име на убиеца. Ненадейно той протяга напред ръка и запитва съседа си:
-Усети ли?
-Какво? - сепва се другия.
-Започва да вали.
-Обичам дъжда - отвръща невъзмутимо другия.......
И в разстроеното въображение на героя в коридора започва да се сипе проливен дъжд, заечават гръмотевици и пространстото се раздира от мълнии, мълниите на електрошока, възприемани от Джони като заплаха на неистовата буря.....
Той скача и в ужас се опитва да се измъкне през някоя врата, но всички врати са затворени и нещастникът тича напред, заливан от пороя и заслепяван от светкавиците, докато рухва на пода и почва да се гърчи и да надава ужасни крясъци...
Героят все пак успява в един къс миг на просветление да съобщи за разкритието си, но това е просветление преди пълния мрак. Джони ще остане в болницата вече не като симулант, а като действителен психопат.....
Силата на романа е не само в отделните човешки драми, а преди всичко в обобщението, до което стига Фулър. Този кошмарен коридор, по който психопатите бродят, обзети от мании и насилнически пориви, това е съвременния свят с налудничавата си атмосфера на страх и насилие, с расизма, шовинизма, човеконенавистничеството и истериите от всякакъв вид.
Така романът прераства от частната история на едно престъпление в широката панорама на един престъпен свят...............
Героят Джони Барет е журналист, жадуващ да получи "Пулицър". Той е решил да извърши рискована постъпка, която ще му позволи да направи сензационно вестникарско разкритие и в същото време да напише сериозно литературно произведение. В една психиатрична клиника е извършено убийство. Убиецът обаче не може да бъде открит, тъй като единствените свидетели на престъплението са били трима душувноболни, от които полицията не успява да измъкне никакви показания. Журналистът симулирайки душевно разстройство, се вмъква в клиниката, за да установи самоличността на злосторника.
Така, още след пролога на романа ние попадаме заедно с героя в тежката трудно поносима атмосфера на една психиатрична клиника, между психопати от всякакъв вид. "Коридор на шока", или както тук го наричат "Улицата" е дългият коридор, по който пациентите се разхождат и който води до помещението за електрошокове. Тук протича и по-голямата част от действието. Журналистът трябва да изтърпи и ужасната терапия на електрошоковете, и съжителството с маниаци от всякакъв вид, и сцените на истерия и насилие, на които сам той става жертва, когато попаднал в женското отделение, едва не бива разкъсан от глутница нимфоманки. Но той понася всичко това и следва предначертаната цел.
Психопатите присъствали на убийството, са един войник,участвал във войната в Корея, един негър, студент, и един виден физик, лауреат на Нобелова награда. В тия трима герои автора ни предава три от аспектите на насилието - военщината, расизма и милитаризацията на науката, поставена в служба на налудничави планове за агресия.
Доведен до умопомрачение бившият боец си въобразява, че е настоящ генерал и постоянното му занимание в клиниката е да подготвя атаки срещу въображаемия враг.
Душевната болест на негъра Трент е резултат от расисткия кошмар, от униженията, заплахите и побоищата, превърнали се в непоносимо ежедневие....
И тук ние виждаме студента самоидентиицирал се с палачите си, да носи голям плакат с надпис "Негрите да вървят у дома си!" и да крещи "Америка - за американците! Да хвърляме камъни и бомби по негрите!"
Физикът д-р Боден е работил продължително време над атомната и водородната бомба, докато загубва равновесие от постоянно преследващата го мисъл за изтреблението на хората в планетарен мащаб......
Следвайки плана си, журналистът последователно се сближава с всеки от тримата пациенти, навлиза във всяка една от тия драми, и в още много други, които му се разкриват мимоходом, докато най-сетне открива, че убиецът е един от болничните пазачи. Но Джони не е могъл да мине безнаказано през всички тия психологически травми, той сам загубва душевното си равновесие.
Малко преди епилога ние виждаме героя, седнал заедно с един друг пациент в коридора - улица и напразно опитващ се да си спомни неотдавна узнатото име на убиеца. Ненадейно той протяга напред ръка и запитва съседа си:
-Усети ли?
-Какво? - сепва се другия.
-Започва да вали.
-Обичам дъжда - отвръща невъзмутимо другия.......
И в разстроеното въображение на героя в коридора започва да се сипе проливен дъжд, заечават гръмотевици и пространстото се раздира от мълнии, мълниите на електрошока, възприемани от Джони като заплаха на неистовата буря.....
Той скача и в ужас се опитва да се измъкне през някоя врата, но всички врати са затворени и нещастникът тича напред, заливан от пороя и заслепяван от светкавиците, докато рухва на пода и почва да се гърчи и да надава ужасни крясъци...
Героят все пак успява в един къс миг на просветление да съобщи за разкритието си, но това е просветление преди пълния мрак. Джони ще остане в болницата вече не като симулант, а като действителен психопат.....
Силата на романа е не само в отделните човешки драми, а преди всичко в обобщението, до което стига Фулър. Този кошмарен коридор, по който психопатите бродят, обзети от мании и насилнически пориви, това е съвременния свят с налудничавата си атмосфера на страх и насилие, с расизма, шовинизма, човеконенавистничеството и истериите от всякакъв вид.
Така романът прераства от частната история на едно престъпление в широката панорама на един престъпен свят...............
Освен наука и просветление, колко други неща имало в книгите..
цитирайНа мен ми изглежда интересно! Може ли заглавие на книгата. Коридор на шока? Така ли се казва?Благодаря :)
цитирайcatforlife написа:
На мен ми изглежда интересно! Може ли заглавие на книгата. Коридор на шока? Така ли се казва?Благодаря :)
Shock Corridor