Черно куче Петербург – седиш с муцуна на лапите.
Застиват изпепелени ледените ти очи.
В тази нощ аз вдишвам твоят каменен мирис.
Попивам имената на улиците, на домовете, на влаковете.
Куче черно Петербург- птичият ужас на минувачите,
натъпкан между прозорците и нощните фенери.
На вълчето гробище вият вълци,
навярно утре там ще бъде още по-весело....
Този звяр - никога за никъде не бърза.
Тази нощ – никой при никого не отива.
Куче черно Петербург, аз чувам гласа ти в мъртвите паради
и в стенанието на ключалките.
Твоите ноти са разпилени навсякъде като коси.
Има капки кръв по коравите старчески рубли.
Куче черно Петербург – покриви, дивани,
А по-нагоре от продънените покриви- празнота.
Пълнят се с пепел чашите по входовете.
В непрогледна мръсотия, тук пее чистотата.
Този звяр – никога за никъде не бърза.
Тази нощ – никой при никого не отива.
Куче черно Петербург – разсипан барут!
Тайните на тези стени се пазят с гробна тишина.
Диша по нощите на всеки ъгъл странно шумолене.
Тук всеки паметник е в състояние на война.
Куче черно Петербург – вече е новолуние
И твоят стар стопанин те зове с тръба.
Вие мълчите двамата, спомняйки си за предишното
разположение на вълните на Нева.
Куче черно Петербург – нощта стои до пристанището.
Скоро ще тръгне на път и аз
нямам сили да излъжа съдбата.
В тази тъмна вода, отражение на началото
виждам как той не иска да умира.
Куче черно Петербург – има ли все още нещо живо
в това царство на величествените от времето стени.
Ти мълчиш, ти винаги си в състояние на покой,
даже под тежестта на най-суровите промени.
Този звяр – никога за никъде не бърза.
Тази нощ – никой при никого не отива.
Само аз, само ти, само аз, само ти,
само сърцето.
Само сърцето живее!
Този звяр.....
Тази нощ....
Само аз, само ти, само аз, само ти,
аз и ти, аз и ти сърце...........
В нашето сърце живееш!
14.02.2020 17:15
от 07 00 в чата...ха ха ха...
...хи хихи..