Кооперацията няма асансьор и ние с клиентката се качваме мълчаливо по стълбището на четвъртия етаж. Натискам звънеца и докато чакаме разглеждам ключа за осветлението, който e доста разклатен, но изглежда изправен. Никаква опасност да станеш жертва на електрически ток. Опасността идва по-скоро от друга посока; по стълбището духа ужасно.Хайде побързайте, г-жо Пенева.
Пенева обаче съвсем не бърза. Странно, не дължи комисион, отдава жилището под наем като частно лице. А ето че не отваря.
- Нищо - казвам си, - и отново натискам звънеца. Миг подир това отвътре се чува отчетлив звук на дамски токчета, щраква секретна брава и на прага се появява млада жена.
- Г-жа Пенева?
- Вие сигурно сте за огледа - казва тя и с жест ни кани в жилището.
Влизаме в просторен хол. Една част от помещението е преградена с кадифена масленозелена завеса. В останалата част са пръснати скъпи и обемисти мебели от миналия век, чиято политура на времето също трябва да е била масленозелена, но сега е съвсем неопределена на цвят. Провесения от широкия потон кристален полилей е тъмен и покрит с прах. Една лампа мъждее в ъгъла под огромен абажур от розов плат, нашарен с кафеникави петна от влага. На стените са окачени един срещу друг два огромни алпийски пейзажа с удивително зачервени от слънцето глетчери. Нещо претенциозно-безвкусно, старомодно и същевременно износено и спарено има в този хол, в който сякаш се е наслоила миризмата на еснафска ситост и гуляи от миналото. Насреща, през една открехната врата се вижда ярко осветена стая. Домакинята ни въвежда там и аз установявам, че макар холът и стаята да са отделени само с една врата, с прескачането на прага човек минава от една климатична зона в друга, и причината за това е не само добре затоплената стая от големия чугунен радиатор. Стените са прясно боядисани в бледозелен цвят. На една от тях е поставена голяма репродукция на "Слънчогледи" на Ван Гог. Нисък гардероб, легло, малко бюро с отворен на него лаптоп, един фотьойл и две табуретки - всичко това направено от бяло дърво.......

- Да ви покажа банята - казва г-жа Пенева, но моята клиентка промърморва нещо от сорта на "ужасно бързам, благодаря ви за огледа" и вече е на стълбището. Аз я следвам махайки за довиждане на г-жа Пенева............