Песен без думи, нощ без сън.
Всяко нещо в своето време – зима и пролет.
 
Всяка звезда има свое място на небето.
 Всяко море  има глътка от дъжда.
За всяка ябълка има място, където да падне.
За всеки крадец – възможност да краде.
За всяко куче – салам и кост
и за всеки вълк зъби и злоба.

През прозореца се вижда  бял ден,
който ме предизвиква на бой.
Аз чувствам, затваряйки очи,
че целият свят ми обявява война!

Ако има стадо, има пастир.
Ако има тяло, трябва да има дух.
Ако има крачка, трябва следа
и ако има тъмнина, трябва да има светлина.

Искаш ли ти да промениш този свят,
можеш ли да приемеш всичко както е –
да станеш и да излезеш от редиците вън,
да седнеш на електрическия стол или на трона?