Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03 14:54 - В дъжда
Автор: manfredman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 245 Коментари: 0 Гласове:
5



 Дъждът почти не вали. На мен обаче от опит ми е известно, че тъкмо тоя дъжд, който „почти” не вали, е най-опасният. Той сякаш просто е замръзнал в атмосферата, пропил я е цялата, включително и намиращите се в нея хора, и изобщо така непоклатимо се е настанил, като че бъдещето е негово. Такъв дъжд, който почти не вали, за половин час тъй те просмуква с влага, че наддаваш на тегло повече, отколкото ако си бил една седмица на „ол инклузив” в турски хотел на морето....
Пристигам почти мокър на „Витошка” във входа на Търговския дом , където имам среща с клиентите. Защо този дом се нарича „търговски”, а не „адвокатски”, след като открай време е пълен именно с адвокатски кантори – това е една тайна, непозната дори на ДАНС. Младата двойка, която търси малко жилище в центъра вече е налице, казваме си здравей, без да се ръкуваме, поради страха от коронавируса и поемаме към адреса.
Някогашният таван е преобразен и превърнат в малко жилище. Влизаме в дневната, постлана открай до край с бежов мокет, хубава и добре поддържана мебел, светли стени с няколко изящни лампи, широк прозорец, отворен към пейзажа на съседните покриви и весели перденца на сини и бели цветчета. Разкошната репродукция на картината „Шильонският затвор” е тъй примамлива, че да ти се поиска да станеш затворник. Саксия с пълзящо растение, обхванало с нежните си цветове цяла една стена.
Собственикът, който ни въвежда в дневната е подвижно и жилаво старче, от типа на тия които живеят, докато омръзнат на близките си, пардон, до дълбока старост.
- Приятничко сте се наредили – пускам един от дежурните си банални лафове, като се разполагам в предложеното ми кресло. Истинска наслада е това кресло. Просто усещеш как поглъща умората ти от изкачването на петте етажа.
- Ами че какво друго остава на стария човек, освен да се свие в гнездото си – отвръща собственикът. – Жалко, че трябва да се разделям с него, а и с града, тъй като отивам на село в старата си къща, защото пенсията ми е малка и парите не стигат до никъде.
- Харесва ми жилището – казва дамата. –А з съм против многото стаи. Хората често ламтят за много стаи, без всъщност да знаят какво ще ги правят.
- Човек обикновено прекарва времето си в една стая, значи важното е тя да бъде достатъчно широка и уютна - допълва Манев, нали скъпа?
Манев е висок строен, с уверени и енергични жестове, леко контрастиращи с тихия му, малко глух глас, вероятно атрофиран от рядка употреба.
-Една удобна и обширна стая , и малка кухня, какво повече – казва дамата .
- Съвършено вярно – съгласявам се – Лошото е, че като дойдат децата, картината се променя........
- Нека да дойдат – усмихва се клиентката. – Ще ни намерите друго, по-голямо жилище – допълва тя.......
Пишем на място договора за наем, а старчето с малко тъжно изражение на лицето, оставя две връзки с ключове на масата и плик с последни сметки за консумативи.....
Двойката изглежда щастлива.......
Дамата е застанала до големия прозорец, с пейзаж към съседните покриви, докато Манев и старчето разговарят оживено........
Казвам довиждане, махам с ръка и тръгвам към следващият оглед. Навън, както и следва да се очаква, все още вали.........



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: manfredman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 174774
Постинги: 291
Коментари: 167
Гласове: 221
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031