Един приятел е постнал на стената си във ФБ клип за Бернини и това ме кара да си спомня за вила Боргезе, за Рим, изобщо за любимата ми Италия. Връщам се към един мой пътепис за Рим, дааа, един живот не стига да видиш Рим..... Рим на Фелини, на аристократите....просто Рим Изкачвам се на един от хълмовете на Рим.На просторната тераса се издига паметникът на Гарибалди. Заставам до него и гледам към града. Пред погледа ми като някаква огромна змия се вие Тибър или както казват италианците - Тевере. Река, свидетел на цялата история на града. Зад нея, малко вдясно е Палатин – хълмът, върху който преди около три хиляди години са поставени основите на Рим. Виждат се базиликата „Свети Петър” и Ватикана, и докъдето ми стига погледа море от сгради, някои посивели от годините, а други блеснали от слънцето, кули на десетки храмове, изящни фасади на дворци и вили. Невероятна, незабравима гледка. Пред очите ми неусетно оживява миналото. Сякаш виждам редиците на горди легиони, които начело с Цезар се завръщат от победни битки. Чувам предсмъртните стенания на Максимус върху арената на Колизея, чувам дивия вой на Вандалите, които опустошават „града на градовете”. Град белязан от титаничният дух на Микеланджело, изящното изкуство на Рафаело, патосът на Браманте и Бернини, град, с който никой град на света не може да се сравни. В продължение на три хиляди години тук се е извисявал творческият дух на човека. Никъде другаде не могат да се видят постройки като Колизеума, Пантеона, колоната на Траян, арката на Тит, руините на Каракала, базиликата „Свети Петър”, Ватикана. В кой друг град има толкова музеи, където се немее от възторг пред творбите на Микеланджело, Тициан, Рафаело, Караваджо, Бернини, където дворци, храмове, фонтани, са създадени от ренесанса и барока с такова небивало вдъхновение и изящество.... ....От пиаца „Венеция” тръгвам по „Виа дел Корсо” – централната улица на града. Първото ми впечатление е, че тя е сравнително тясна, но пък извънредно оживена. Наричана „улицата на барока”, понеже е застроена със стотици къщи и дворци от времето на този бляскав стил, тя е притегателна за хилядите туристи като мен, заради великолепния наниз от магазини, кафенета и ресторанти. На улицата или на малки площади край нея се издигат десетки църкви. Стигам до пиаца „Колона”, откъдето се отклонява оживената търговска улица „Виа дел Триатоне”. Недалеч от нея на малък площад се намира прочутият фонтан „Треви”. Продължавам напред за да стигна до края и, там където „Виа дел Корсо” излиза на „Пиаца дел Пополо”. В средата на елипсовидния площад се намира 24-метров обелиск, донесен някога от император Октавиан Август от завладения от него Египет........ За една седмица могат да се видят малко неща, както казва един италиански журналист “Roma, non basta una vita” но не пропуснах да посетя „Вила Боргезе”, където с часове разглеждах картини на Рафаело, Караваджо, Веронезе, Тициан, Рубенс, Дюрер, Лукас Кранах....., разхождах се по „Виторио Венето”, пих кафе на пиаца „Навона”, седях на „Испанската стълба”..... ...Раздялата с близък човек, винаги е мъчителна, когато е завинаги. Но остава надеждата, че ще срещнеш друг в лабиринтите на живота. Раздялата с Рим е мъчителна , защото друг такъв град няма да видя. Но у мен няма съмнение, че отново ще се върна, защото съм пуснал монета във водите на фонтана „Треви”....

Манфред. ти си така сладкодумен
като моят любим Ерих Мария Ремарк
когото нося в сърцето си. половин век)
... Чудесно лято ти пожелавам