Прочетен: 540 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2017 12:29
Всяка веднъж произнесена дума продължава да се движи в пространството като звукова вълна дълго след като е била произнесена. Също като светлината от ония звезди, дето все още идва до нас, макар звездите да са изчезнали преди милиони години. Но думата е само бледа сянка на мисълта. Толкова по-зле за нас, ако признаваме съществуването на сянката, а не виждаме онова, което я хвърля, ако трябва да ни тресне мълния, за да се убедим, че има електричество.
Мислите на хората се излъчват в пространството, витаят из пространството, обгръщат планетата......
Казват, че има черни мисли и светли мисли, а у повечето хора мислите са сиви. Без омраза и без обич. Без надежда и без отчаяние. Сиви като мишки и почти толкова привлекателни......
„В началото Бог сътвори небето и земята” – така започва Библията.
А Йоан започва другояче: “В началото бе Словото” и едва по-късно добавя: „и Словото бе Бог”.........................
Бог не е Словото, а само негова изява. И точно това ни внушава Йоан: това, което наричаме Бог, е всъщност Словото”. Хората са измислили Бог, поради неспособността си да определят по друг начин неопределяемото.
.......Пием „фрапе” с Мария в градинката на „Св. Седмочисленици” и си говорим за Lucio Battisti и Lucio Dalla. Обожаваме италианската музика....
Изваждам телефона си от джоба на якето, натискам два пъти върху дисплея и се чува песента на Lucio Battisti - „Pensieri e Parole” в превод „ Мислите и думите”......
И в очите на бившата съпруга на най-известния пластичен хирург в България виждам нещо като щастие.......