Препрочитам си отново един роман на Агата Кристи и по-точно нейният втори шедьовър „Десет малки негърчета”.
.......Върху мрачния и скалист Остров на негъра се намира една единствена постройка – луксозната вила, закупена неотдавна според вестникарските клюки от някакъв неизвестен богаташ. Мистър Оуен. И ето че в това пусто място, което напълно се откъсва от брега по време на буря, моторницата докарва осем души, поканени с писма под различни предлози да прекарат няколко дни във вилата на мистър Оуен. Двойката прислужници, Роджърс и жена му, уведомяват новопристигналите, че домакинът и съпругата му са били възпрепятствани да дойдат поради важна работа, но че ще бъдат тук след два дни. След вечерята, когато напрегнатото настроение на гостите се поразведрява под влияние на добрите ястия и на чудесните напитки, гостите минават в салона. И тук ненадейно се раздава висок глас, идващ от неизвестна посока:
„Дами и господа!....Аз ви обвинявам в следните престъпления.....”
И събраните в салона хора, десет души на брой с двойката прислужници, чуват как непознатият глас изрежда престъпленията им. Защото всеки от тия хора съзнателно или несъзнателно, с предумисъл или поради небрежност е виновен за гибелта на някой човек.
Сред гостите настъпва смут и тревога. Малко по-късно се установява, че непознатият глас е идвал от един грамофон в съседното помещение и пуснат в действие от прислужника.
Но това откритие не разсейва безпокойството. В хода на разговора присъстващите изведнъж откриват, че никой от тях всъщност не познава лично тайнствения мистър Оуен, и че даже прислужниците никога не са го виждали, а са били назначени два дни по-рано чрез писма и по същия начин са получили инструкциите си. И тук изведнъж става нов инцидент; единият от поканените, едва отпива от чашата си, рухва мъртъв на пода.
Това е само първата жертва. А те ще бъдат десет, точно според детската песничка, окачена в рамка върху стените на всички стаи във вилата:
„Десет малки негърчета отидоха да вечерят.
Едното се задави и останаха само
девет.”
И т.н., и т.н., докато:
„Едно малко негърче остана само.
То отиде да се обеси и не остана
Ни едно.”
.....Добрата стара Агата Кристи, върху чиято писателска съвест тежат няколкостотин убийства, според биографиите и е започнала да пише съвсем случайно, в резултат на един бас. Книгите и са преведени на пегдесет езика и са излезли в общ тираж, надвишаващ сто милиона екземпляра.
Както пишат Боало и Нарсежак, Агата Кристи също като „Бийтълс” се е превърнала в едно учреждение, в една фирма.
Създателка е на прочутия Поаро, колкото потомък, толкова и антипод на Шерлок Холмс. Притежаващ в изобилие достойнствата на Холмс, тоя дребничък детектив ни се представя не в тържествено-скучния вид на своя праотец, а в една почти комична транскрипция; той предизвиква поне в началото не адмирация, а подигравателна усмивка с невзрачното си телесложение, съмнителната елегантност на външността, парфюма, мустаците, театралната галантност, смешната самонадеяност, декламаторските или дидактични пози. Ако Холмс е герой, то Поаро е антигерой до такава степен, че дори след като сме станали свидетели на проницателните му разкрития, нашето възхищение продължава да бъде примесено с известна насмешка. И това е още едно от достойнствата на авторката, която умее да характеризира героите си с добродушна, а понякога не твърде добродушна ирония........
.....В наши дни продължават да се правят филми по романите на Агата Кристи .
Старата мома мис Марпъл и Еркюл Поаро са най-известните образи на детективи на авторката.......
И книгите и филмите по тях са една много приятна забава и действат релаксиращо в днешния пълен със стрес ден......
върна ме в младостта, и никога
не ми излезе от главата този
„Ориент Експрес“
едно пътуване мечта за всяка търсеща Душа..
плюсче, и..весело Лято по Света и у нас..
;))
върна ме в младостта, и никога
не ми излезе от главата този
„Ориент Експрес“
едно пътуване мечта за всяка търсеща Душа..
плюсче, и..весело Лято по Света и у нас..
;))