Постинг
01.09.2017 17:22 -
Още една чаша кафе...
Пак е септември.....минали са девет години от оня прекрасен септемврийски ден, в който се срещнахме........толкова много време, сякаш са минали девет века........
Вече не си спомням дъха и, не съм виждал гордата и осанка, нито разкошните меки коси, разпиляни безразборно по възглавницата на която спи......
И очите и, които светеха като брилянти в небето.......
Вече не чувствам привързаност към нея, нито благодарност, нито любов.
И нейната преданост не е за мен, защото тя е вече сред звездите......
Трябва да тръгвам на път. Последният септември, когато не съм пътувал бе преди девет години....
Сипвам си чаша кафе на тръгване......и чаша кафе за из път.........
А сърцето и е като океан.....загадъчно и тъмно......
Може би ще го срещна някъде в долината под моите мисли......
Включвам двигателя на колата.......
Чаша кафе на тръгване и чаша кафе за из път............................
Няма коментари