Мнозина специалисти оприличават "Стената" на "Пинк Флойд" на рок - опера. Не са далеч от истината. На практика това изключително компактно произведение, побиращо се в габаритите на двоен албум, се оказа нещо като "лебедовата песен" на групата. Впрочем,  Роджър Уотърс,  който беше авторът на това изключително произведение, вече бе започнал да смята групата за нещо като...свой акомпаниращ оркестър, с който може да експериментира своите кошмари, параноя и послания към третото и четвъртото измерение. / Да си припомним последните месеци, след създаването на филма "Вълшебното тайнствено пътешествие" - отношенията между "Бийтълс" и Пол Маккартни са същите! -Н.М./
Стената беше една страховита компилация от проблеми и символи, съпътстващи живота на човека, неговите културни потребности и индивидуализъм. Развитата идея за стената на отчуждението между хората, тяхната омраза, стремежът им към любов, алчност, жестокост, насилие, несправедливост, желание да убиват е почти завършена в своя идеален вид, със съвършенството на философското обобщение. Макар и след символичното разрушаване на въпросната стена, да започне незабавно нейноато доброволно реставриране - тухла по тухла, бавно и сигурно....
  Знаменитият албум за дълго време оглави световните класации и донесе на групата мимолетната радост на техния хит № 1 за петнадесет години творческо присъствие и съществуване в световните хит - класации: "Още една тухла в стената". Впрочем, албумът беше поредното доказателство за високата професионална класа на групата наречена "Пинк Флойд". Новите  и оригинални идеи бяха приети безрезервно от публиката и нямаше нито един критичен материал срещу творбата на Роджър Уотърс и приятелите му от "Пинк Флойд".
   Първите спектакли в лондонската зала "Ърл"с Корт" представящи музиката на албума преди началото на световното турне, бяха показателни, за творческите търсения на групата с нейните високи естетически достойнства и актуална проблематика: 
"...рокгрупата:
      Как да запълним празнините
      като до вчера ви виждаха през тях?
      Как да напипам сам кухините,
      за да довърша тази стена?
....................................................................................................................................................................
рокгрупата:
      Кой се крие зад Стената?
      Има ли оттатък някой?
      Има ли оттатък някой?
      Има ли оттатък някой...........................

.............................................................................................................................................................



                                                  "Съборете стената!"


                                                                                                Роджър Уотърс



Албумът "Стената" си има и главен герой на име Пинк /във филма на Алън Паркър той бе чудесно претворен от Боб Гелдоф, номиниран за Нобелова награда за мир, за организацията на грандиозните концерти "Live Aid" съвсем по подобие на героя серж. Пейпър от известният албум на "Бийтълс", и  Раел от "Жертвеният агнец лежи на Бродуей" на "Дженезис".   Пинк е музикант, чийто баща е загинал във войната. Има дебела, любяща майка, невярна съпруга и живот, с който не знае какво да прави. Мрази институциите - училище, полиция, дори - държава. Мрази и себе си. Докато превърта.  Един познат мотив от рок-операта "Томи"  на "Ху". После е редът на стената и на червеите.

"Рокгрупата:

   изплъзнах се от вас
   не можете ме спря.
   Сбогом свят бездушен
   свърших вече.
   Скрит във своя бункер, зад стената,
   чакам червеите да плъзнат,
   чакам - да прочистят града.
   Чакам - черните ризи.
 
Освен героя Пинк, в албума дейно участие взимат и рокгрупата, Съдията, Даскала, майката, съпругата, Прокурорът.
Получава се един незабравим и малко зловещо-тъжен спектакъл. Уж като на кино, но не съвсем......Вярно, не съвсем. Защото става дума за живи хора. За до болка позната история. История на самотата. История на отчуждението. История на озлоблението срещу всичко и всички. Философията на омразата, впрочем, не помага!  Алюзиите, аналогиите, алегориите и намеците пречат на прекомерно реалистичното възприемане на ужаса като ежедневие......
.....А лентата на Алън Паркър и "Пинк Флойд" промени концепцията за музиката, като допълнение към изображенията: в нея изображенията допълват музиката, без някой да се е погрижил да създаде кой знае колко сложен сюжет, различаващ се от основното повествование на музикалната партитура. И текстът към нея............
    

                И рухва Стената, за да се докаже, че няма преграда за свободния човешки дух!