Струва ми се, че, в последно време все повече се превръщаме в обикновени хора, затворени в кръга на битовите си интереси, неспособни да излязат от обикновеното си ежедневие – сиреч обикновени еснафи.. Интернет и особено социалните мрежи засилват тази тенденция.  Проникнала във всички сфери на бита, включително и най-интимните, глобалната мрежа, посредством фото и видео изображения   осигурява  на еснафа такава обилна и разнообразна  визуална храна, за каквато доскоро  той е можел само да мечтае. Общодостъпността на изображенията в хилядите сайтове създава у публиката впечатление за относителна общодостъпност и на това, което се изобразява. Еснафът отлично разбира, че сам той никога няма да се озове в разкошния салон на яхтата на Роман Абрамович, нито в запазената само за избрани гости игрална зала на казиното в Монте Карло, нито в оградения с екзотични растения плувен басейн от син емайл на Хю Хефнър, в чиято прозрачна вода лениво се движат голите модели на „Плейбой”, нито във всички тия приказни места, показвани в сайтовете, но предназначени само за избраници. Обаче еснафът е доволен и от това, че е добил зрителна представа за въпросните чудеса и че – макар по въображаем начин – е проникнал в луксозния интериор на висшето общество.

Сайтовете са пълни с реклами,  предлагащи богат снимков материал и видеоклипове на „вашите любими кинозвезди, напълно голи и в най-смели пози”. Разбира се голата прелест дори на „любима кинозвезда” във формата на фотография не е нищо повече от мираж, но този мираж създава у еснафа сладкото чувство, че е проникнал в интимните тайни на своите идоли.

Така визуалното задоволяване, осигурявано от интернет се превръща в значително по-силен наркотик, от наркотика на словесната и звукова продукция, защото представлява нещо нагледно, сиреч по-внушително като илюзия, особено за хора с ленива фантазия.

Създавана според доста примитивни стандарти с оглед да буди възможно по-малко въпроси и да се приема механично, фото и видео продукцията на масовата култура на всичкото отгоре залива зрителя с такова изобилие от образи, че не му оставя време за размисъл и оценка. Така пороят от изображения не активизира, а атрофира интелекта и въображението на публиката, освен в една насока: еснафската мечта  за лично благополучие. Защото образите играят ролята не само на приспивателно, а и на възбудително средство. И с образите на пряката търговска реклама и с още по-ефикасното внушение на непряката реклама под формата на фотоинформации  и видео репортажи, изображенията системно подбуждат и подстрекават  разгръщането на консуматорската стихия: да посетиш този или онзи курорт, да си купиш определен вид облекло, да се сдобиеш точно с такива мебели, килими, перална машина, телевизор, лек автомобил и т.н. – в такава насока масовата визуална продукция изостря апетитите и развива „въображението” . Така тя се превръща в колосална фабрика на стандартни модели – модели за обличане и за обзавеждане, за различен тип фризури и различен тип банална красота, за прекарване на свободното време и отпуската, за начин на живот и поведение. И гражданинът, който си въобразява, че разполага поне с малко свобода в частния бит, дори не забелязва, че неусетно се е превърнал в покорен имитатор, в автомат, формиран и дирижиран от една невидима воля, изявена в стандартите на визуалната продукция.

Когато моят приятел Джордж казал на баща си, че се готви да се посвети на рекламата, баща му възкликнал” „Но ти се готвиш да продаваш вятър!”  Джордж обаче,вече бил разбрал, че „продажбата на вятър” е твърде важен сектор на днешната икономика.

И ако понякога  все пак е необходимо да се припомня значението на рекламата, то е само защото нейните операции са свързани с изразходването на колосални средства. За да се добие най-обща представа, мога да посоча, че само в САЩ рекламният пазар за една година поглъща над сто млрд. долара.Като редовен потребител на социалните мрежи забелязвам как рекламата упорито си пробива път там, особено във ФБ.

Една френска поговорка гласи, че „доброто вино не се нуждае от фирма”, само че в наше време търговската конкуренция, съпроводена със съответния пропаганден шум, така се е изострила, че и най-доброто вино рискува да остане непродадено, ако названието му не е предварително втълпено на публиката посредством цял поток от внушителни рекламни снимки и лозунги.

Рекламата, използвайки средствата на фотографията,  на видеото,  на филма, на телевизията, на социалните мрежи и следвайки ревностно „духа на времето” се превръща в нещо по-различно и далеч по-съществено от обикновен търговски трик. Неуловима по въздействие, невинна на вид, но вездесъща и упорита, тя всекидневно втълпява на стотици милиони хора ония образи – модели, които сама създава, или които заема от другите жанрове, и така неусетно формира вкусовете и привичките на „свободните” хора в „свободния” свят...........

...И прочутите герои на литературните бестселъри, прочутите звезди на холивудското небе, прочутите образи на комиксите – от Супермен до Спайдърмен – тутакси се превръщат и в персонажи на рекламната митология.

...А големите научни открития се превръщат в елемент на търговски лозунги....

11:11 PM 3/23/2015

Н.Максимов