Нещо не ми се работи днес. Илинден е.....няколко дни преди рожденият ми ден. Правя си кафе и слагам слушалките. Пускам си „Фантомът от операта”, една гениална творба на Ендрю Лойд Уебър  вдъхновена от роман на френския журналисти писател Гастон Льору, издаден в началото на миналия век.  Слушам изпълнението на Сара Брайтман, която е била съпруга на Уебър и Антонио Бандерас. Вокалните партии са композирани специално за гласа на Сара.

Харесвам и изпълнението на „Найтуиш” с Таря Турунен, но смятам, че Сара е най-добрата.......

....По времето, когато Шерлок Холмс е вече прославен по целия свят, във Франция почва да се прочува един друг феноменален детектив – 18-годишният репортер Жозеф Рультабий. Похожденията на този нов герой са описани от неговия създател Гастон Льору в три обемисти романа – „Тайната на жълтата стая”, „Парфюмът на дамата в черно” и „Рультабий при царя”

Гастон Льору също като Конан Дойл работи под силното влияние на Едгар По.

Но френския писател е известен най-вече с романа си „Фантомът от операта”.

Всеки сюжет така или иначе винаги е създание на автора си. Но една измислица, макар и измислица, може да съдържа в себе си жизнената логика на реалността, а може да бъде и произволна постройка, целяща единствено да смае, да заинтригува или просто да обърка читателя. Загадката си е загадка, задачата си е задача, обаче условията на тяхното решение би следвало да произтичат от реалните проблеми и противоречия на живота, а  процесът на „разкритието” при криминалното издирване да бъде в същото време разкритие на съществени човешки конфликти и драми от действителността.  Без да се постигне това, играта, колкото и сложно да е организирана и колкото и умело да се развива, няма да бъде нищо повече от една игра, няма да се превърне в литература................

                  За жалост както при Конан Дойл, така и при Льору престъплението не произтича от характерностите на бита и от логиката на живота, а, обратното – драмата, която е породила престъплението и трябва да го обясни, се нагажда към едно предварително измислено престъпление, възможно по-заплетено, по-тайнствено и по-необяснимо.....

И все пак Льору владее умението да пресъздава тъжна и тягостна обстановка. Той майсторски създава атмосферата на неспокойство, нарастващо в постепенна градация до страх и ужас, ловко засилва напрежението у читателя, сполучливо и на място пуска в действие един или друг сюжетен обрат. И когато при все по-голямото усложняване на интригата и при все по-необяснимите умножаващи се перипетии читателят вече почти е повярвал в невидимото присъствие на някаква свръхестествена сила, авторът с ефектен жест снема всички воали, които до този момент е трупал, за да покаже, че зад привидно свръхестественото се крие нещо съвсем естествено, че тайнственото е тайнствено, само додето не е обяснено, че разумът и логиката имат власт да тържествуват над всяка загадка.....

.....Слушам Сара Брайтман.....бившата съпруга на Ендрю Лойд Уебър.....

...А мен ме преследва един друг фантом, който е безмълвен и неуловим, който не би могъл да бъде описан нито от Гастон Льору, нито дори от Едгар Алън По....

      Илинден е.......пия кафе..... Според поверието Илинден е „лош ден”, в който не се работи къщна и полска работа, с цел предпазване от отън, гръм или градушки.......

Поверието не споменава работата в офис....нито за фантоми, било от операта или други......