Има един лаф, всеки си е луд по своему и за мен е твърде успокоително, че не правя изключение по тая точка, а що се отнася до странностите ми, една от тях е, че пътувам непрекъснато.  И докато все търсех интересното, опознавах, без да го търся, онова, другото, баналното, прозаичното. Имах възможност да опозная Париж - Париж на туристите, и Париж на парижаните – анонимните улици, редиците безлични сгради, лабиринтите на метрото, кварталния бит между кафенето и магазина, тесният делничен свят, затворен между двата полюса на дома и офиса.

А сега с нетърпение очаквам запознанството си с Букурещ, наричан Париж на Източна Европа, заради приликата си с френската столица.

Румънската легенда разказва, че  градът е основан от пастир на име Букур. Един ден, докато пасял стадото си, паднала непрогледна мъгла. Овчарят се изгубил. Помолил се и молитвите му били чути – мъглата се надигнала. В знак на благодарност, Букур построил малък параклис. По-късно около това място се заселили хора и така възникнал града.......

Заредил съм батериите на фотоапарата и телефона, и флашката с музика. Обичам да слушам музика, когато шофирам. В последно време се влюбих в една великолепна стара песен на Боб Дилън – „Things have changed”.

И отново съм на път.....