Пуст беше Червеният площад,

Виждах само Натали.

Прекрасно име имаше моят гид в Москва – Натали.

Побеля Червеният площад,

като килим го покри снега

и в студената неделя

аз следвах  Натали.

Тя ми разказваше за Октомврийската революция,

а аз си мислех за нея и как след Мавзолея на Ленин

ще отидем в кафе „Пушкин” и ще пием горещ шоколад.

Червеният площад беше опустял.

Хванах я за ръка, а тя се усмихна.....

Прекрасни руси коси имаше Натали.

В стаята и, в общежитието на университета

ни чакаха няколко нейни състуденти.

Говорихме много, смяхме се,

 те искаха да знаят всичко за мен,

а Натали им превеждаше.....

Москва, Украйна и Шанз Елизе,

Смесихме всичко и пяхме,

весело ни беше, отворихме френско шампанско и танцувахме.

И когато всички си отидоха, в празната стая

останахме аз и моят гид – Натали.

Нямаше ги вече обикновените думи,

с които тя ми разказваше за Октомврийската революция.

Гледахме се без да се виждаме, сякаш не ни е имало,

сякаш не сме съществували.

И Мавзолея на Ленин, и горещия шоколад в кафе „Пушкин”,

всичко остана някъде далече......

.....Живота ми изглежда празен, но знам, че

един ден в Париж, аз ще бъда нейният гид.

Ще бъда гид на Натали....