Престъплението като жизнен материал

В днешно време почти цялото изкуство е подчинено на насилието и престъпленията. Дали ще четеш книга, или ще гледаш филм, дали ще „потънеш” във „Вселената на Марвел” или ще си свалиш филм от популярен торент тракер, всички теми са подчинени на кръв, садизъм, ужаси, насилие, сексуалност...........................

Закононарушителите съществуват оттогава, откогато съществуват и законите. Но престъпленията спрямо обществото съществуват от по-отдавна. Иначе не би се наложило да се създават закони. Библията разказва, че още първият човек е автор на едно престъпление – първородния грях. Античната митология ни учи, че ранният златен век бива бързо унищожен от насилията и убийствата, за да деградира в бронзов век. Това са легенди, ала те свидетелстват, че представата за човешкото съществуване още от древността, е свързана с представата за престъплението.

Различните общества са възхождали и залязвали, различни критерии за престъпност са били утвърждавани и отричани, но престъплението като феномен е продължило да съществува. Впечатлени от тази негова устойчивост, мизантропите и песимистите от всички епохи са стигали до извода за органичната порочност на човешката природа и за пълната илюзорност на човешката еволюция.  Буржоазните теории за престъплението са теории на биологичния и социалния фатализъм. Шопенхауер издига в непоклатим принцип древната максима „човек за човека е вълк”. За Ницше същността на обществените процеси е „волята за власт”, неизбежно пораждаща насилието. За Ломброзо „престъплението, както според статистиката, така и според антропологичното изследване се проявява като естествено явление”. А според фройдистите престъпното действие е тъй неизкоренимо, както и предхождащият го „инстинкт за разрушение”.

Теоретиците на марксизма развиха възгледа, че престъплението представлява не биологично, а социално явление, детерминирано от едни или други обществени противоречия, оказващи съответно влияние върху психиката и поведението на индивида....

При социализма бе възприета теорията, че само коренното изменение на обществените условия може да доведе и води до рязкото намаляване на престъпността.

Присъствието на престъплението в бита на човешките общества обуславя и присъствието му като тема в изкуството. От древноизточните и античните европейски епоси през драматугията на Шекспир до романите на Балзак, Зола и Достоевски, при всички епохи и всички национални школи, проблемите на престъплението властват над умовете на творците.

Престъплението стана една от първоосновните теми на литературата и киното, защото бе станало и една от основните теми на живота....

Престъплението е резултат на противоречие между личността и обществото , брутална и крайна изява на конфликт между порива на човешката единица и интересите на целия колектив. Следователно, докато съществува антагонизъм между личност и общество, ще съществува и риска този антагонизъм да прераства в престъпен акт. Но както особеностите на дадено общество са резултат на обективни условия и на обективно развитие, така и особеностите на индивида не са някаква неизменна величина, а са функция от особеностите на самото общество. Социалният ред санкционира престъпника, но той в известен смисъл го и отглежда. От своеобразието на даден строй зависи и своеобразието на престъпленията, които строят поражда. Престъпният акт е винаги социално детерминиран и да го разглеждаме без оглед на тази му детерминираност това значи да търсим произхода на растението, без да държим сметка за корена му.....

Като говорят за един начален златен век или за предгреховен период в развитието на човечеството, религиозните и митологичните предания изразяват, макар и в деформиран фантастичен вид, една историческа закономерност.                 Престъпността не е програмирана в човешката биология, а е резултат на определена еволюция и по-точно на зараждането на експлоатацията и на частнособственическото съзнание. Особеностите на престъпността в дадена епоха се определят в основата си от особеностите на социалния строй.................

 

"Престъплението е резултат на противоречие между личността и обществото , брутална и крайна изява на конфликт между порива на човешката единица и интересите на целия колектив."
... По повод на обсъждания в блога из тези дни, ми изникна една информация, която бях учила по Социална политика."Терминът социална политика изразява преди всичко усилия за установяване на обществен ред. На нея се гледа, като на дело за "опазване" на обществото от бедните и тяхната криминалност";) Просто асоциация с част от текста!
Хубав пост и музика! Поздрави!