Блогът на manfredman

Постинг

22.11.2022 19:43 - Gloomy Sunday

Автор: manfredman Категория: Лични дневници

Прочетен: 139 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.11.2022 19:45

"Gloomy sunday" - началото През 1932 година Унгария е известна с няколко неща - гулаш, Бела Барток, чардаш и лейди Батори (да, онази благодорна контеса, за която легендата твърди, че се къпала в кръвта на млади девойки). Орбан още не е заплануван, камо ли световната прогресивна либерална общност, която да го заклейми. Втората световна война се задава, Голямата депресия е в стихията си, изобщо, както би казал поетът, "Отнийде взора надежда не види". В тази мрачна 1932 един млад унгарски композитор на име Резьо Шереш (Seress Rezső), прясно изоставен от съпругата си и трайно безработен и загърбен от късмета, седи в някаква малка и (за нуждите на художествения разказ) бедна стая пред раздрънкано пиано, отпива от някакъв евтин и гаден алкохол и нахвърля ноти върху един нотен лист. "Есен е, листата падат Любовта е умряла на земята Вятърът плаче със скръбни сълзи Сърцето ми никога повече няма да очаква пролетта Моите сълзи и мъки са напразни..." Този текст, добавен към скръбната музика, си имат своето обяснение. Съпругата на маестро Шереш (да не се бърка с маестро Сорос, който е един друг човек, че ей сега либералите ме изядоха с парцалките), която носи великолепното и изискано име Хеленка, му вдига страшен скандал. Причината - композиторът пробва да пробие в Париж, но уви, не му се получава. Понеже за Хеленка (която била и голяма красавица) това е втори брак, тя използва този факт, за да обясни на своя благоверен, че предишният ѝ съпруг е бил състоятелен и че тя се чувства прецакана, че го е напуснала и е взела някакъв аутсайдер. От този скандал, депресията, предвоенната меланхолия (и махмурлука от гадния евтин алкохол) маестро Шереш ражда една крайно депресивна любовна песен. Песента получава заглавие - „Vйge a vilбgnak“ ("Краят на света"), а композиторът започва да обикаля различните издателства... ...тая песен е убийствена... И тук започва легендата. А легендата е къде фактологически доказана, къде - тотална мистификация. Но то кое не е мистификация в днешно време, де... Градската легенда сочи, че изоставеният поет, автор на оригиналния текст, Lбszlу Jбvor изпратил копие на бившата му приятелка, която го изоставила. Познайте какво се случва? Бившето гадже на поета слага край на живота си. А копието на песента е намерено в стаята ѝ. Издателят на песента? Градската легенда твърди, че и той приключва живота си със самоубийство. И така започва една серия от необясними самоубийства, всичко до едно свързани с "Gloomy Sunday"................. Втората световна война свършва. Композиторът Шереш (който е убеден комунист и лежи в концлагер през войната) остава в родината си и живее до 1968 година, когато скача от балкона си и се самоубива. Впрочем, имa една още по-зловеща история, според която при опита за самоубийство той оцелява, а после, в болницата, се обесва с жица. Въобще - цялата история приключва толкова жизнерадостно, колкото и започва. Но в изкуството е така - не всичко е цветя и кебапчета. Заиграването на изкуството със смъртта е нещо напълно нормално. От времето на средновековните секвенции като "Dies irae", от Дантевия "Ад" и от творбите на Брьогел и Йеронимус Бош, та до наши дни мракът е обект на вдъхновение за творците. Защо ви разказах историята на тази самоубийствена песен, вместо да ви разкажа за нещо весело, позитивно и изпълнено с радостно-инфантилна енергия ли? Не знам безспорни данни за това колко хора са се повлияли истински от това заиграване на изкуството с мрака. Но съм убеден, че има стотици хиляди, чиито мозъци бяха изтрити от радушната веселба на съвременната чалга и скопената, беззъба и инфантилна модерна българска поп музика. Portishead Gloomy Sunday - YouTube