Отпивам малка глътка джин с тоник слушайки "Себастиан" на "Кокни Ребъл".......
Почти е догоряла моята мъждукаща свещ.
Съсипваш ме ти, чието име не мога да произнеса.
Самоубийствено ми се струва да подредя мислите си сега.
Ела на едно странно място и ще си говорим за добрите стари времена,
в които за съжаление не сме прекарали времето си.
Някой ме нарече Себастиан................
Римувай думите....подхвърли ми малко пари,
изчукай ме.....знаеш, че си моя сега.....
И после.....си знаем.....
Искрящи са персийските ти очи, а рубиненочервените ти устни
не отронват нито дума.
И ти, високомерна като парижанка, омайващо измамна,
с твоето отношение към обществото объркваш ума ми..... без дори да подозираш.
Отведи ме някъде далеч оттук, влез в душата ми.....
разгледай мислите ми като в калейдоскоп....
Подчини ме, обичай ме, както никой друг не си обичала....
....направи го със стил......
После си знаем.......
Няма да избягаш, скъпа, ние сега започваме, скъпа.
Започваме да се приспособяваме един към друг....
Любовта ни, поругана и омерзена се превръща от разказ в сериал...
Твоето бледо ангелско лице, със зелени сенки на очите има блестящо излъчване....
Няма куртизанка, която дори да си помисли да се приближи до твоя блясък.
Някой ме нарече Себастиан.......
Танцувай върху сърцето ми, смей ми се, но не ме убивай....
Мисля, че вече те познавам....о, да, познавам те.......