Живееше  при баба си и дядо си заедно с по-голямата си сестра. Родителите и се разведоха, когато беше на пет години. Баща и бе заминал на работа в  столицата, имаше връзка с друга жена, все по-рядко се връщаше в града и тя с нетърпение очакваше редките си срещи с него. Той бе единствената и утеха и надежда, след като майка и се разболя и постъпи в психиатрична клиника в съседния град........

Износваше дрехите на сестра си, ядеше само това, което баба и бе сготвила, не можеше да си позволи никакви разходи.....

Завърши със златен медал гимназията, но в града нямаше кой знае какви перспективи и баща и я взе при него в София. Той отдавна имаше  втори брак и син от другата жена, не можеше да си позволи да я приеме в апартамента си и затова и нае квартира, където тя и сестра и си деляха наема. Баща и поне се постара да уреди работа на дъщерите си. Не беше кой знае какво – продавачка в книжарница и заплатата не беше кой знае каква, но работеше в центъра на столицата и имаше възможност да ходи на театър и на изложби,дядо и по майчина линия беше известен художник, с изложби по цяла Европа и тя обожаваше изкуството за разлика от сестра си, която само мъкнеше момчета в квартирата......

.......Завърши икономическия, стана бакалавър по специалността „Финанси”, записа магистратура, смени работата си, докосна се до любовта.......

....На стената в стаята и висеше репродукция на картината на Караваджо – „Кошница с плодове”.

Тя харесваше Караваджо, особено от дните, когато бешеу в Малта да учи английски и успя да разгледа стенописите на Караваджо в катедралата „Свети Йоан”, човекът, в когото беше влюбена също харесваше Караваджо и именно той и бе подарил репродукцията на „Кошница с плодове”.

Незнайно защо, може би поради нейният характер и упорство, тя бе загубила своята любов.....

....Унасяше се в сън и се озоваваше в синьо и нежно пространство, и плуваше бавно по течението на топли ветрове, които звучаха като далечна музика. А после зазвъняваше алармата на телефона и. Звънът беше остър и настойчив, нахален като всяка реалност и неотменим като новия ден.....

....Баща и беше мъртъв, любовта и също, оставаше и работата, но преди да тръгне на работа, тя се носеше още в сиянието на един хубав сън. Колко жалко, че хубавото на съня не може да се задържи, а се разсейва и става като дим още в първите минути на деня. Не можеш да си го разкажеш. Щом почнеш да разказваш, хубавото изчезва. Хубавото се сънува, а не се разказва.

Тя отметна одеалото, стана и машинално се отправи към банята.

Изми се набързо, нарочно със студена вода, избърса се набързо и като потръпваше от хлад  започна да се облича. Чистото бельо излъчваше свежест, но бе тъй ледено, сякаш го обличаше още влажно....

....Започваше новият ден и тя тръгна  устремена напред в своя порив, в своя копнеж натам – към сиянието на далечния небосклон, натам към върха, макар да знаеше, че никога няма да го достигне..................