Имам среща с Мария при пилоните на НДК.  Пак ще си говорим за имоти, но и за изкуство, тъй като в нейната галерия ще се проведе среща на почитателите на Караваджо.

По навик сядаме в „Коста кафе” инсталирайки на масичката обичайните кафета и  минерална вода със стайна температура . На съседната маса седи млада двойка. Момичето и момчето са впили погледи в смартфоните си и съсредоточено движат пръсти по дисплеите. Замислям се за отношенията между хората, тези отношения, които са съществували хилядолетия. Те са огледални, защото ние нямаме друг начин да постигнем идентичността си, освен оглеждайки се в другия, в очите му, в оценката му, в начина по който реагира. Ние сме диалогични същества и това е чудесно! Но какво става сега?  Този реален контакт изчезва. Също като Алиса, ние сме минали от другата страна на огледалото във всекидневната и живеем без да го осъзнаваме във виртуален, нереален свят.

Сега седим на масата в кафенето и общуваме чрез измислените си образи. Когато имаме двама души, всеки от тях играе ролята на огледало за другия. И в тази двойка всъщност ние имаме четирима – имаме реалните двама и проекцията на всеки – отсрещния и проекцията в собственото му съзнание. Много е абстрактно, но е така. Ние имаме нашия образ, особено, когато сме влюбени – на един реален човек отсреща и на един измислен от нас образ. Затова сме толкова щастливи, когато сме влюбени, защото ние сме идеалният си образ, когато сме влюбени. В тази четворка има една диалектика, която е нормална, пораждаща, но когато имаме виртуален контакт, особено в социалните мрежи, където всичко, което се предлага са някакви снимки, някакви коментари, някакви „лайквания” , всъщност изчезва човешкото измерение.

Също като Алиса ние свикваме да живеем от другата страна на огледалото, макар че, както казва Мария всичко е огледало – телевизията е огледало, ние виждаме лица и виртуално общуваме с тях, но това са огледални образи, Фейсбук, всички тези селфита, които заемат все по-голямо място в живота на много хора – всичко е огледало.

За Мария и Библията е огледало, и дори апостол Павел е казал в посланието си до коринтяните: „Сега гледаме смътно като в огледало”..................

Ставаме с Мария и тръгваме към малките пет кьошета, където е галерията .

Там ще изпием по чаша уиски и ще продължим разговора за огледалата, за Алиса и за изкуството, в частност за Караваджо, и аз съм съгласен с Мария, че изкуството е огледало на действителността, макар че изкуството вече се превръща в размисъл как се прави изкуство..........

Парадоксът на огледалото е, че едновременно отразява и изопачава реалността, а ние с Мария се опитваме да погледнем от другата страна на огледалото и си говорим за Херман Хесе, за Набоков и Булгаков, за огледалния свят на техните герои, и няма ка да е другояче, защото Мария се занимава с изкуство, а галерията и е средище за изкуство, където май че няма огледала........

P.S.  Огледало огледано в огледало представлява цялото изкуство........

3/31/2017